В рубриката „Споделено“ ви представям реалните истории на реални хора, свързани с децата и родителството.Разказваме истории- истински, реални и споделени. Защото вярваме че научаваме много повече от споделянето на опит, от истинските истории и преживявания.
В началото на всеки месец ще ви срещаме с интересни хора – с родители и специалисти, които смятам че има какво да кажат и е важно да бъдат чути, както и с гледната точка на децата . Защо и на децата? Защ ото често забравяме да ги попитаме и тях. А трябва.
„17 въпроса за родителството“ е рубрика в която родители говорят искренно за тази своя роля и споделят техният личен опит.
През август 2018 г ми гостува Олга Дукат.
Олга Дукат е основател на Център Естествени идеи, а мнозина познават като активист за естественото раждане, като дула и инструктор по раждане. Започва пътешествието си в света на бременните и бебетата преди години като председател на сдружение “Естествено”. В последните няколко години завършва акушерство и издава своя книга за естественото раждане. Успешно съвместява всички тези активности с отглеждането на 4 деца!
1.На каква възраст са децата ти? Разкажи ми малко повече за тях.
Имам четири деца:
Андрей тази седмица става на 13 години. Той е много грижовен, чувствителен, малко притеснителен, може да се разчита на него и много ми помага за всичко.
Александър е на 10 години. Той е много емоционален, енергичен, спортува много и има много най-разнообразни интереси.
Станислав е на 6 години. Той е много общителен и се разбира чудесно с всякакви хора. Много е чаровен и любвеобилен.
И си имаме дъщеричка София на 8 месеца. Много ми е интересно каква ще стане като порасне. Засега е много сладко, усмихнато и активно бебе.
2.Как си се променил/а, откакто имаш деца?
Дори не си спомням себе си без деца, сякаш беше някакъв друг живот. Мисля, че съм станала по-търпелива, по-малко перфекционист, научих се да приемам, че нещата не винаги вървят по план и започнах да се радвам на малките неща
3.Да си родител е… най-важната ни мисия в този живот.
4.Кое е най-хубавото нещо в това да си родител?
Да обичаш някой толкова силно и да виждаш любовта в очите им.
5.А най- лошото? Кое намираш за най-стресиращо?
Родителството е работа 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата. Често твоите собствени потребности отиват на заден план и това е стресиращо. Трудно намираш време за нещата, които искаш да правиш. Мен лично много ме стресира шумът, конфликтите между децата и това, че домът ми не е толкова подреден, колкото ми се иска. Но вече знам, че растат и всичко това минава.
6.Какво обичаш да правиш с децата си?
Въпреки известната доза стрес, винаги бих избрала да прекарам свободното си време с децата, отколкото без тях. Много обичам да си говорим за нещата от живота – от един момент нататък те са много интересни събеседници. Често им споделям за ситуациите в моя живот и ми е много интересно, когато ми разказват какво се е случило с тях. А най-много обичам моментите, когато всички изпадаме в неудържим смях.
7.Какъв е най-хубавият спомен /най-щастливият момент с децата ти?
Ражданията на децата и първите месеци с тях за мен са безценни спомени. Както и семейните почивки, когато прекарваме безгрижно време всички заедно.
8.Има ли нещо което не очакваше, което те изненада в това да си родител? Това да си родител различава ли се от това, което си представяше преди това?
Когато станах майка за първи път, имах много нереалистични очаквания. Очаквах, че животът ти не се променя кой знае колко много. Че можеш да храниш бебето и да сменяш памперси през три часа, а през останалото време то си гука доволно в креватчето или спи. Че можеш да го оставиш на няколко месеца и да се върнш на работа. Не очаквах, че малкото човече се нуждае толкова много от теб и това беше шок. Не очаквах и много други неща – бебешкия пубертет, предизвикателствата в детската градина, училище… С всяко следващо дете имаш все по-реални очаквания и можеш много повече да се наслаждаваш на живота с деца и да се забавляваш.
Представях си, че ще бъда страхотна майка, истински приятел на децата, че никога няма да им се карам. Мислих си, че никога няма да повторя грешките на моите родители. Само, че когато ти самият си родител, разбираш, че не е толкова лесно.
9. Каква е най-голямата отговорност в това да си родител?
Според мен най-важното е детето да се чувства обичано безусловно и да бъде прието такова, каквото е. А следващото нещо е да поставиш разумни граници. Да напипаш баланса между двете е много отговорна работа.
10. А как отговорността да си родител се съчетава с другите ти отговорности? Как се справяш със съвместяването работа и родителство?
Успявам да съвместявам благодарение на огромната подкрепа на съпруга ми и на гъвкавия работен график.
11. Това да си родител промени ли връзката с партньора ти?
Ние сме като една добре смазана машина, която работи на пълни обороти. Сплотени сме, защото иначе няма как. Връзката ни с времето става все по-силна, защото сме преминали през толкова много предизвикателства заедно.
12. На какво учиш децата си?
Разбрах, че ученето става единствено и само с личен пример. Затова се опитвам да бъда по-осъзната за това какво правя, какво казвам, как реагирам в различни ситуации, как живея, как се храня… Опитвам се да бъда по-спокойна, по-търпелива. Обяснявам им кои неща са важни за мен и защо. Много ми се иска да се научат да се грижат за душата и тялото си, за околните и за нашата планета.
13. А какво научи от децата си?
Че всеки един от тях е уникален още от самото раждане. Че далеч не зависи само от нас какви хора ще станат.
14.Има ли нещо на което казваш НЕ на твоите деца? Какво е то?
НЕ на постоянното стоене пред компютри и други електронни устройства. Времето пред екрани при нас е ограничено. И ДА на това да имат интересен и пълноценен офлайн живот и да използват технологиите с мярка.
15.Като родител, има ли нещо за което съжаляваш?
Да, съжалявам за пропуснатите моменти с децата, когато съм била погълната от нещо уж по-важно.
16. Ако можеш да дадеш един съвет към всички родители какъв би бил той и защо?
Да не бързат децата им да пораснат. Да се постараят да намират време, в което просто се радват на детето си. Защото в някакъв момент то изведнъж вече е голямо.
17. Ако можеш да промениш едно нещо в света днес, което ще го направи по-добър за децата ти, какво би било то?
Нищо. Да, има много неща, които не ми харесват, но те са част от живота. Не е честно да се оправдаваме със “света” за нашите неуспехи, провали и т.н. Както казах и преди, трябва да променя най-вече себе си – повече търпение, хумор, разбиране и креативност при комуникацията с децата ми.
