В рубриката „Споделено“ ви представям реалните истории на реални хора, свързани с децата и родителството. Разказваме истории- истински, реални и споделени. Защото вярвам, че научаваме много повече от споделянето на опит, от истинските истории и преживявания.
В началото на всеки месец ще ви срещам с интересни хора – с родители и специалисти, които смятам че има какво да кажат и е важно да бъдат чути, както и с гледната точка на децата . Защо и на децата? Защото често забравяме да ги попитаме и тях. А трябва.
„17 въпроса за родителството“ е рубрика в която родители говорят искренно за тази своя роля и споделят техният личен опит.
През ноември 2018 г ми гостува Милена Златарова.
Милена Златарова е музикант и майка на три деца. Със съпруга й Павел ги събира музиката – връзката им започва от шестчасов разговор в самолета до Монреал, Канада, където и двамата са избрани да участват в обучителна академия и концерти на престижния Световен младежки оркестър “Jeunesses Musicales”.
Три години по-късно вече са семейство, а съвместният им професионален им път продължава в оркестъра на Софийска филхармония. И двамата са на водещи позиции – Павел е концертмайстор, а Милена – първа виола. Ежедневието им е изпълнено с репетиции и концерти, често пътуват извън България. Картата на музикалните им пътешествия обхваща близо 30 държави на 4 континента.
След раждането на третото си дете Милена с готовност се включва в инициативи, насочени към създаването на положителни нагласи в обществото към многодетните семейства. От 2008г. е член на Клуб „Пълна къща“( https://pulnakushta.blogspot.com/) – сдружение на семействата с три и повече деца към Асоциация „Родители“(http://roditeli.org), а през 2013г. става член на Управителния съвет на Асоциация Родители.
Съществено място в живота й заема любовта към четенето. Като един от първите буккросъри (http://azcheta.com/bookcrossing-kak-da-pusnem-kniga/) в България се занимава с популяризиране на движението у нас. По случай Международния ден на книгата и авторското право в три поредни години организира кампании за насърчаване на четенето „Пусни книга на свобода“ съвместно със сайта „Аз чета“, в който е редактор. Заедно с приятели и съмишленици се грижи за малко, но уютно пространство за култура и гражданско образование – НЧ „Читалище.то“ – 2014 (http://chitalishte.to).
1.На каква възраст са децата ти? Разкажи ми малко повече за тях.
Синът ми Константин е на 20 години, следва английска филология в Софийския университет. В свободното си време обича да играе на компютърни игри, да свири на китара и да рисува. Има собствен канал за гейм стрийминг.
Голямата ми дъщеря Зорница е на 16 години, учи в паралелка със засилено преподаване на френски език. Нейната страст са книгите и подпомагането на добри каузи.
Най-малката ми дъщеря Галина е на 10 години, обича да ходи на училище, да се включва в извънкласни дейности, да рисува, да пее и да танцува класически балет.
2.Как си се променил/а, откакто имаш деца?
Започнах да разбирам по-добре собствените си родители.
3.Да си родител е……
едно от най-смислените неща, с които съм се захващала.
4.Кое е най-хубавото нещо в това да си родител?
Възможността да изживееш повторно детството си по различен начин.
5.А най- лошото? Кое намираш за най-стресиращо?
Страхът дали си им дал всички възможни инструменти, за да оцелеят и да се съхранят в една среда на преобладаваща агресия, омраза и невежество.
6.Какво обичаш да правиш с децата си?
Колкото по-големи стават, времето, в което предпочитат да бъдат сами или с приятели, закономерно се увеличава спрямо времето, което прекарваме заедно. Но на големите семейства това им е хубавото, че все ще намериш някого за компания.
Аз съм от родителите, които могат да прекарат с децата часове навън – в парка, на детската площадка, или просто на разходка в центъра на София. Харесва ми да преоткриваме заедно любимите ми места в града. Понякога успяваме да откраднем време и за кратко бягство извън столицата.
Много обичам да ходим на театър – на детски представления с малката ми дъщеря, а за възрастни – с голямата. Вкъщи често си устройваме семейни вечери с пуканки и филмите на Луи дьо Финес или Чарли Чаплин. Галя обожава да готвим заедно, като любимите й рецепти са баница, мъфини, кифлички и брауни.
Най-любимото ми семейно време е морската ни ваканция през лятото, когато дните са безкрайни и имаме време за дълги разходки и всякакви забавления.
7.Какъв е най-хубавият спомен /най-щастливият момент с децата ти?
Всеки път, когато успявам да ги направя щастливи.
8.Има ли нещо което не очакваше, което те изненада в това да си родител? Това да си родител различава ли се от това, което си представяше преди това?
Не очаквах да е толкова трудно да намериш време за себе си, особено в първите години след раждането.
Сега вече се говори много по-откровено за родителството и за негативните емоции, които го съпътстват, но преди 20 години все още преобладаваше традиционната представа, че като стана майка, автоматично ще преливам от щастие 24 часа в денонощието. А в действителност не се получи така.
В първите шест месеца след раждането на сина ми страдах тихичко от следродилна депресия и се обвинявах, че явно с мен нещо не е наред, щом не мога да съм щастлива.
9.Каква е най-голямата отговорност в това да си родител?
Подобна на тази на лекаря – преди всичко да не вреди.
10.А как отговорността да си родител се съчетава с другите ти отговорности? Как се справяш със съвместяването работа и родителство?
Сега ми е неимоверно по-лесно, отколкото когато децата бяха малки. С времето осъзнах, че е невъзможно да постигнеш баланс, който да задържиш веднъж завинаги. Нормално е везните да се накланят ту в едната, ту в другата посока. Важното е да не натежат прекалено и да се прекатурят.
Професията ми доста ме натоварва емоционално. След някои концерти се чувствам напълно изчерпана и искам само тишина и спокойствие. Това, разбира се, ми влияе като родител. Когато имам нужда от „зареждане на батериите“, често ставам зла и сприхава. Да, несправедливо е към децата, но сякаш в последните години започнах да се отнасям по-спокойно към тези моменти и да не се самообвинявам. Това ми помага и по-бързо да излизам от подобни състояния.
Децата пораснаха и проявяват повече разбиране, а хуморът е идеално спасително средство във всякакви напрегнати ситуации, така че гледам да не го губя.
Затова ако погледнем малко по-шеговито на въпроса, ще кажа, че най-големият проблем на работещите родители в едно голямо семейство е храната, защото нали се сещате, сготвеното изчезва много бързо. Освен че готвим и двамата с мъжа ми (дори ако трябва да сме честни, той повече от мен), се налага да правим дипломатически совалки при сина ни, който също много добре се справя с готвенето, но старателно се пази това да не става част от ежедневието му.
11.Това да си родител промени ли връзката с партньора ти?
В началото се чувствах странно, че освен партньори станахме и родители. Искаше ми се да се върнем към онова предишно безгрижно ежедневие, когато разполагахме с много време за нас, повече свобода и по-малко отговорности. Сега се чувстваме много по-богати на преживявания. Всички препятствия, през които сме минали при отглеждането на децата, ни сближават още повече. В същото време внимаваме да не сме просто един добър родителски екип, а да пазим личното си пространство и да се грижим за връзката си.
Убедена съм, че едно от най-ценните неща за децата е да имат обичащи се родители.
12.На какво учиш децата си?
Да са честни към себе си и към другите.
13.А какво научи от децата си?
Да съм по-спонтанна и да не гледам прекалено сериозно на себе си.
14.Има ли нещо на което казваш НЕ на твоите деца? Какво е то?
Моето „НЕ“ стои на границата на всичко, което е само между мен и съпруга ми.
15.Като родител, има ли нещо за което съжаляваш?
Съжалявам за всички моменти, в които не съм проявила търпение.
16.Ако можеш да дадеш един съвет към всички родители какъв би бил той и защо?
Да намират повече радост в общуването с децата, а да не гледат на родителството само като на задължение и тежък ангажимент.
17.Ако можеш да промениш едно нещо в света днес, което ще го направи по-добър за децата ти, какво би било то?
Искам България да се превърне в място, където да им е хубаво и с радост да останат да живеят.
