В първата си споделена история от рубриката “Споделено” ще ви срещнем с Доротея.
В края на 2015 г става майка и затова попитахме Доротея 11 въпроса свързани с бременността и раждането, въпроси които вярваме че за всеки очакващ или наскоро станал родител са важни.
Може би мнозина я познават като йога инструктор на деца и бременни, инструктор по хатха йога и специалист по тай масаж.
Преди това обаче има доста разнообразен опит зад гърба си е- работила е в рекламна агенция, банка, магазин, сладоледена къща, нпо, в центрове за рехабилитация, детски градини и детски центрове.
По образование е преводач – завършила е приложна лингвистика с френски и английски, а работата и в еко организация я насочва и към магистратурата по екология.
Тя е родом от Брегово, малко градче в Северозападна България близо до границата със Сърбия.
Обича да пее и танцува. През годините участва в различни хорови формати, а в танците най-много се вдъхновява от контактната импровизация и съвременния танц. Отскоро е част от плейбек театъра в България.
Обича слънцето, с което като малка е разговаряла, пчелите и мечтае за собствени кошери в градината. Обича часовете при зазоряване, когато всичко е притихнало, европейското кино, пътешествията.
Във всичко което прави оставя отпечатъка да обичаш това което правиш да следваш сърцето си.
- Здравей Доротея, Ще ми разкажеш ли малко повече за своето раждане, кога се роди бебето и как се казва?
Янтра си избра един ноемврийски слънчев ден, седмица преди термина. Бях отметнала всички предварителни задачки от списъка в тефтерчето си, така че вече бях готова, очевидно и тя го е усетила. Контракциите започнаха в малките часове. Определено бяха различни от тези до момента. Получих подкрепа от първата дула, както се шегувам „леля Зоя“ (котката ни). Тя разбра че е дошъл момента и се настани директно до корема ми като мъркаше с всичка сила. За съжаление болките не ми позволиха да остана в леглото до пухената ми приятелка. Следващите часове протекоха с разходки в апартамента, баня, дори успях да се епилирам 🙂 Към болницата вече имах контракции на 2 минути и когато се чух за втори път с дулата ми се оказа, че водя първенството по най-късно обаждане. Знаех че не трябва да се избързва с ходене към болницата. Когато пристигнахме бях с 8 см разкритие. Последваха два часа в басейна, в които стигнах до пълно разкритие. Предварително си бях приготвила избрана плейлиста с музика. Така че освен силата на водата успях да усетя облекчиние и от вибрациите на звуците, които изпълваха стаята, звуци на делфини и мантри.
Въпреки първоначалното ми желание бебчето да се появи във водата, раждането протече извън басейна. Янтра беше със стабилен сърдечен ритъм през цялото време, но според лекаря и акушерката беше застанала „леко в дясно“. Аз от своя страна усетих по-голяма стабилност и опора на родилното легло. Предлагаха ми окситоцин за ускоряване на контракциите, но отказах!И така за по-малко от два часа нашето момиченце се появи. Баща й беше до нас през цялото време, след което преряза и пъпната връв. Дулата ми също беше там и ме държеше за ръка.
2. Как премина бременността ти, какво беше преживяването и емоциите около него? Имаше ли нещо, което би описала като много хубаво или като много лошо. Какво? 3. Какво правеше по време на бременността, за да се подготвиш за раждането ? Помогна ли ти и как?
Разбрах че съм бременна на Благовещение. Прекрасен празник и новина, които стоплиха сърцето ми. Следващите месеци преминаха сравнително леко. Пътувахме много. В пети месец направихме йога лагер в Тоскана с акро йога и тай масаж. Нямах познатите неразположения като гадене и повръщане. Хапвах от всичко, което беше позволено за бременна жена, всичко без месо. От десет години съм вегетарианка и вярвам, че това ми помогна да остана във форма до края на бремеността. Това което най-много повлия благотворно обаче е практикуването на йога. Освен физическите позитиви тя ми помогна много и в емоционален план. Седмица преди да родя все още водeх практики в йога студиото и се чувствах добре. Благодарение на редовните занимания, техниките за дишане и визуализациите не само успях да премина леко през деветте месеца, но и се подготвих психически и физически за самото раждане, дори и след него. Позитивната нагласа, която имах ми помогна бързо да забравя и трите дни прекарани в болница в третия месец от бременността. Неприятната обстановка и отношение на болничния прерсонал в държавните болници е добре известен факт, поради тази причина ще пропусна подробностите. Сега си спомням за този момент като опит през който трябваше да премина и като възможност да се запозная с други родилки, и да споделим заедно този период от бременността.
Това, което ми липсваше последните месеци е ходенето пеша, нещо което обожавам. Но не мога да се оплача от липса на движение и интересни занимания. До третия месец все още правех масажи, дори проведох един уъркшоп по тай-йога масаж. С мехенди (рисуване с индийска къна) и плетенето на гривнички от макраме се забавлявах почти до раждането. Провокирах се с нови неща, които създават красота и радост за хората и за мен. През втория триместър дори играхме на сцена, като част от плейбек групата „Петият елемент“!
4. Какви бяха преживяванията ти по време на раждането? Какво ти хареса и какво не?
Имах позитивна нагласа за раждането. Предварително се настроих за едно спокойно и леко посрещане на рожбата ми и мисля че ни се получи. Разбира се това стана и с помощта на дъщеря ми. От много голямо значение е да се създаде контакт с бебето още по време на бременността за едно осъзнато общуване между майката и бебето. Така че ако мога да споделя нещо ценно то това ще е „мами, разкажете на бебето как си представяте раждането и въобще, споделяйте и възнамерявайте“! Благодарение на музиката, водата и присъствието на приятеля ми и хората от екипа се чувствах спокойна и в една подкрепяща среда. Не ми беше приятен момента със звънящия мобилен телефон на човек от екипа, но го оправдах с въпроси, които очевидно не са търпяли отлагане.
- Има ли нещо което не очакваше/което те изненада по време на раждането?
С времето се научих да нямам очаквания, така и този път бях пестелива. Пожелах си раждането да премине по най-лекия начин за мен и за момичето ми..
- Разглеждайки го сега, има ли нещо което би променила по време на бременността, по време на раждането или след това?
По-чести разходки в планината по време на бременността.
- Ако можеш да повториш този момент би ли направила нещо различно, какво е то и защо?
Не
- Раждането различаваше ли се от това, което си представяше?
Доволна съм как се стекоха обстотелствата и благодаря!
- Какви бяха преживяванията и емоциите ти след раждането?
След раждането още не можех да асимилирам какво ми се случи. Инстинкта на майка се включва с пълна сила и нямаш време да мислиш, директно започваш да го живееш отвътре, с цтялото си същество! Мисля че това е момента, в който разбираш напълно значението на думичката „безусловност“.
- Има ли нещо, което научи за себе си, преминавайки през раждането?
Научих че имам много повече търпение отколкото съм предполагала! Както и че хормоните могат да те преобразят, и да разклатят нечувано емоционалната ти скала 😉 Научих се, че мога без свян да поискам полагащото ми се място в градски транспорт и дори да отстоявам позициите се за него :)))
- Има ли нещо от твоя опит, което би препоръчала на други жени и защо?
Имайте позитивна нагласа. Мисълта е енергия с определена честота, затова е важно какво мислим. Ако решите да създадете нов живот направете си прочистване на организма и поработете за изчистване на мисълта. Буда е казал: „Когато умът е чист, радостта го следва като сянка, която никога не го напуска.“ Тогава вътрешната усмивка грейва и няма сила, която може да я заличи!
Уважавайте тялото си, и се грижете за него, научете се да го „чувате“. Аз имам добрия опит с йога и го препоръчвам, но всеки трябва да намери най-подходящия метод за себе си, да го усети със сърцето.
Четете вдъхновяващи текстове, слушайте любима музика, танцувайте. Когато намерите удобно местенце и време, останете в тишина и възнамерявайте, общувайте със второто си сърце! Бъдете по-често сред природата, тя има много за разказване.
Споделям откъс от „Пророкът“ на Халил Джубран. Прозрение, с което всеки родител е полезно да се запознае, и да усети със същността си, доколкото му е възможно. Аз лично ще се постарая да не го забравям в годините.
ЗА ДЕЦАТА
А една жена с детенце на ръце продума :
– Кажи ни нещо за Децата .
А той и рече :
– Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,
Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
Защото както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
