Годините на ранното детско развитие е най-критичното и уязвимо време на развитието на всяко дете. Те осигуряват основата на всяко бъдещо учене – емоционално, интелектуално и социално.
Базелтън 2001
Ранното детско развитие:
В продължение на много векове развитието на човека е разбирано като нещо, което “просто сe случва“. Това важи и с особена сила за първите години и ранното развитие, когато детето „просто расте“. Днес обаче ние сме в състояние да разберем как, кога и по какъв начин ранните преживявания могат положително или негативно да влияят върху бъдещето на детето.
Това, което ние знам сега е че тези първи години са много по-важни от отколкото сме предполагали. Все по-голям брой данни от невранауката и различни психологически изследвания повлияват вижданията ни и предлагат възможността за по-добро разбиране на ранните години ,за развитието на човешкия мозък и взаимосвързаността между околната среда и преживяванията и ранното развитие. Гледайки едно новородено бебе много родители се чудят какво разбира от това, което му говорим?Може ли бебето да учи, какво и как да го учим?
Да започнем от мозъка:
Всяко бебе се ражда с милиарди мозъчни клетки, които представляват основа за развитието и потенциала му през целия живот. Изследванията показват, че както протеините, мазнините и витамините, така и взаимодействия с други хора и обекти са жизненоважни за развитието на мозъка и различният опит може да предизвика мозъка да се развива по различни начини . Това е т.нар ” пластичност ” на мозъка , способността да се развива и променя в отговор на изискванията на околната среда , която ще даде възможност на детето да научи всички нови и непознати неща, да научи езика, на който му говорят, да усвои различни емоционални и социални компетентности. За да се разберем как се случва това, ние трябва да разберем повече за това как работи мозъка.
Мозъкът се състои се от много области , които изпълняват специфични функции, като например анализ на това, което виждаме , обработката на езика , или оценка на това дали сме в опасност. Във всяка от тези области на мозъка имо милиони нервни клетки -неврони, които изпращат съобщения един на друг през синапси . Тези трилиони нерви и синапсни пътища формират и съставляват връзките в мозъка; те позволяват на всички различни области да функционират заедно по съгласуван начин . В повечето региони на мозъка след раждане не се образуват много нови неврони. Вместо това, развитието на мозъка се състои от непрекъснат процес на свързване и изграждане на нови връзки между невроните . Нови връзки се изграждат или пък други изчезват Това се случва през целия живот.
Въпреки това , в ранното детството мозъкът е генетично програмиран да произвежда повече връзки , отколкото в крайна сметка ще се използват . В действителност на 8-месечна възраст бебето може да има изумителните 1000 трилиона синапси в мозъка му.
А знаете ли че мозъкът на детето прави 700 нови нервни връзки всяка секунда? Този растеж се случва по различно време в различни области на мозъка . Т.е. през различни периоди специфични мозъчни функции преминават през основен растеж и образуване. Това са т.нар критични периоди:
По време на критичните периоди, мозъкът е най-чувствителен или може да бъде оформен от околната среда и преживяванията на детето. Тези чувствителни периоди представят уникални възможности да влияят върху здравословното развитие. Осигуряването на подходящи преживявания по време на критичните периоди на развитие помага на децата да достигнат своя потенциал .
Как бебетата учат езици?
Изучаването на езици е добър пример за това как опитът допринася за уникалното развитие на мозъка на всеки човек. На какъв език детето ще се научи да говори , зависи от езика, на който е изложено , така мозъкът му ще се адаптира към този специфичен език. Когато бебето е 3 месеца, мозъкът му може да различи няколкостотин различни речеви звуци, много повече, отколкото са налични в неговия роден език . През следващите няколко месеца обаче, мозъкът му ще се организира по-ефективно, така че да разпознава само тези изречени звуци, които са част от езика, който той редовно слуша.
По време на ранното детство мозъкът запазва тази способността за учене затова и малките деца обикновено учат нови езици лесно и без акцент . След около 10 години, обаче пластичност за тази функция е значително намалена Ето защо и повечето хора смятат, че е по-трудно да се научат да говорят чужд език, ако започват да го учат в юношеството или в зряла възраст .
Ранните преживявания могат да определят как едно дете владее и своя роден език. Изследователите установили, че когато майките често говорят на децата си те са научили почти 300 думи повече до две годишна възраст , отколкото техни връстници , чиито майки по-рядко и по-малко им говорят. Освен това , проучванията показват, че простото излагане на език, като слушане на телевизия е по-малко полезно отколкото директното слушане от възрастни, които говорят помежду си. Бебетата и децата трябва да си взаимодействат директно с други човешки същества , за да чуат как хората говорят за това, което виждат и изпитват и да развият оптимални езикови умения.
Важността на взаимоотношенията:
Ранните взаимоотношения също са от решаващо значение за оптимално развитие на мозъка . Негативният опит във взаимоотношения и средата могат да увредят развиващия се мозък с дългосрочни последици . Необходими са добри преживявания на емоционална и социална сигурност за доброто развитие на мозъка. Осигурявайки сигурна среда и стимулиращи преживявания, които стимулират оптимално развитие предоставяме възможност на детето да развие потенциала си максимално. Затова е от изключителна важност първо да предоставим на детето максимално разнообразни обекти за изучаване и игра.
Учене чрез игра:
За детето основен начин да учи и да познава света през ранните години е чрез играта. Играта е начин децата да научат повече за себе си , хората около тях , за околна среда и обществото.
Чрез играта децата се учат да изследват света около тях ,научават и практически уменията, които ще използват през целия си живот .
Чред играта децата отркиват, експериментират , създават, свързнват се с другите и научават нови умения.
Чрез играта можем да представим на децата и сложни концепти и като ги запознаем още от най-ранна детска възраст.
Нека например да разгледаме какви възможности ни дава една игра с кубчета!
Развиване на когнитивни умения:
научаване на прилагателни – голямо, малко,
научаване на цветовете – синьо, червено
сравнение –по-голямо, по-малко, по-високо
числа и броене – -1,2,3
научаване на глаголи- пада, строя, подавам , бутам
пространстева ориентация – на върха, под, близо до и др.
Развиване на социални умения:
Споделяне
Наблюдение
Слушане
Игрите, повече от всяка друга дейност насърчават здравословното развитие на децата . Цялостното развитие -емоционално, социално, моторни и когнитивно се повлиява от играта. Играта разширява детски опит, стимулира невронна активност и промени в невронните мрежи и връзки. Играта обикновено е една приятна дейност и по този начин насърчава ангажираност и повторение , което води до майсторство и чувство на удовлетворение и увереност. Играта ангажира детското внимание , предизвиква, дава възможност за наблюдение и възможности за практически опит и успех в развитието на умения, творческо решаване на проблеми, концепции и взаимоотношения.
