-“Какво е това, какво е това, какво е това???”-“А, това”, ” А това, защо е там”-задава въпрос, след въпрос тригодишно момченце на майка си, докато вървят из зоологическата градина……
Познато , нали?
Децата са толкова любопитни създания. Те изследват, задават въпроси, и правейки всичко това се учат.
От момента на раждането, вероятно дори преди това, хората са привлечени от нови неща. Когато сме любопитни за нещо ново, искаме да го изследваме И докато проучване откриваме. Чрез включването и изключването на ключа за лампата отново и отново малкото дете се учи на причина и следствие. Наливайки вода в различни съдове, върху пода и дрехите си 4-годишното дете са научава на такива понятия като обем и маса. Едно дете открива сладостта на шоколада, горчивината на лимона, топлината на радиатора и студа на леда.
Цикълът на учене
Ако едно дете остане любопитно,то ще продължи да проучва и открива.
Едно петгодишно дете намира попови лъжички в една малка кална локва на детската площадка. Това откритие му доставя удоволствие.
Когато изпитва радост от откритието, то ще иска да повтари изследването си на езерото. (Удоволствието води до повторение)
Всеки ден то и съучениците му се връщат там. Междувременно на поповите лъжички им порастват крака. (Повторението води до майсторство.]
Децата научават, че поповите лъжички стават жаби – конкретен пример за сложен биологичен процес. Майсторството в нещо – в този случай, разбирането, че поповите лъжички станат жаби – води до увереност.
Увереността увеличава желанието да се действа от любопитство – да се проучва, открива, учи. .. „Може ли да вземем поповите лъжички в час?“ ….„ Как порастват другите бебета животни?“ „ Защо бебетата кучета не губят опашките си?
Този положителене цикъл на обучение се подхранва от любопитството и удоволствието, което идва от откривателството и майсторството.
Любопитството води до Проучване
Проучването води до Откритие
Отритието води до Удоволствие
Удоволствието води до Повторение
Повторението води до Майсторство
Майсторство води до Нови умения
Новите умения водят до Увереност
Увереността води до добро Самочувствие
Доброто самочувствие води до Усещане за сигурност
Усещане за сигурност води до Ново Откритие
Споделено откривателство
Това, което е най-приятно относно откривателството и майсторството е възможността да го споделиш с някой друг… Елате да видите.. попови лъжички“.
Ние сме социални същества. Най-положителното подкрепление – най-важната награда и най-голямото удоволствие идва от окуражаващия и възхищаващ се поглед, от коментарите и подкрепата на някого, когото обичаме и уважаваме…Учителят се усмихва и коментира: “Браво Погледнете всички тези попови лъжички! Вие сте истински научни изследователи” . Това одобрение предизвиква вълна от удоволствие и гордост Одобрението може да се обобщи и да помогне за изграждането на доверие и самочувствие. Така че по-късно същият ден, когато това момче се бори с математиката, то няма да подкопава самочувствието си с мисълта: “Аз съм глупав, не разбирам”, а ще си помисли: “Не мога да разбера това, но аз съм този, който знае за поповите лъжички. ”
Ограниченото любопитство
За твърде много деца, любопитство избледнява. Избледнялото любопитство е отказано бъдеще. Нашият потенциал – емоционален, социален и когнитивен – се изразява чрез количеството и качеството на нашите преживявания.
По-малко любопитно дете ще има по-малко нови приятели, ще се присъедини към по-малко социални групи, ще чете по-малко книги. За по-малко любопитно дете е по-трудно да учи, защото по-трудно се вдъхновява, ентусиазира и мотивира.
Има три основни начина възрастните да ограничат или дори да смажат ентусиазма за проучване на любопитните деца:
- страх,
- неодобрение
- отсъствие.
Страхът:
Страхът убива любопитство. Когато светът на детето е хаотичен, или когато то се страхува, то няма да търси нови неща. ще се стреми към познатото, ще пребивава в зоната си на комфорт, няма да желае да я напусне и да изследва нови неща. Така деца засегнати от войни, природни бедствия, насилие или стрес в семейството имат намалено любопитство.
Неодобрение:
„Не пипай“, „Не се катери“, „Не крещи“, „Не са цапай“, „Не скачай“….. „НЕ“, „НЕ“….
Децата усещат и оттоварят на нашите страхове и нагласи. Ако насадим в тях чувство на отвращение към калта по обувките или тинята по ръцете им със сигурност ще попречим на това да открият какво са поповите лъжички. И не само.
Отсъствие:
Наличието на загрижен, инвестиращ възрастен осигурява две неща , които са от съществено значение за оптимално развитие:
1) чувство на сигурност, за да открие нови неща и
2) капацитет за споделяне на откритията и възможност по този начин да получат удоволствие и подкрепа от това откритие.
Ако им позволим децата могат да ни въведат отново в света. Когато наистина позволяваме на детето да сподели откритията си с нас ние преживяваме радостите на преоткриването и по този начив се учим.
Автор: Д-л Брус Пери, специалист по детско развитие и деца в травма, професор по психиатрия и поведенчески науки в Университета в Чикаго, автор на над 200 статии, глави и от книги и научни публикации.
Източник: http://teacher.scholastic.com/professional/bruceperry/curiosity.htm
