Може би един от най-честите страхове, свързани с раждането, е страхът от болката. Стереотипът на раждаща жена, крещяща от болка, е залегнал много дълбоко в културата ни — показват го филми, клипчета, описва се в книги, среща се в разказите на много раждали жени.
Многобройни са и различните обезболяващи методи — от алопатичните епидурални упойки, през хомеопатични лекарства, методи за релаксация, тип дишане и пр.
Медицинските интервенции за спиране или намаляване на болката по врeме на раждане са стандартна медицинска процедура в наши дни.
Важно е акушерките и акушер-гинеколозите да познават и препоръчват различни стратегии за намаляване на болката по време на раждане. Много подходи могат да бъдат предприети за облекчаване на болката и в много страни основна отговорност на акушерка е насърчаването и използването на немедикаментозни техники за намаляване на болката.
Затова е важно да се познават и различните фактори, влияещи върху възприятието на болка.
Но от какво зависи възприятието за болка?
Болката по време раждане е комплексен феномен и зависи от физиологични, психологически, фактори на средата, културни фактори и субективното възприемане на тези фактори от раждащата жена.
Интересен и за съжаление доста пренебрегван, поне у нас, аспект е влиянието на средата.
Средата, в която раждаме, включва фактори като: хората в обкръжението, типът вербална и невербална комуникация между тях, типът подкрепа, възприеман от жената от обкръжението, степента на непознатост и странност на средата — неща като мебелировка, оборудване, шум, светлина, температура, пространство за движение, болничните легла, монитори, вагиналните прегледи и други рутинни процедури, забраната за прием на течности, следенето на тонове, ограничения за движение и др.(1)
Редица изследвания показват, че околната среда може да повлияе на възприемането на болка при жените по време на раждане.
Околната среда може да има и положителен ефект за раждане опит на жената. Така например, според едно изследване на Heather (2) се сравнява опита на жени раждащи у дома, без усложнения, с опита на жените, които са родили в родилен дом без усложнения. Групата на домашно раждалите възприема по-малко болка от другата група, родили в родилен дом.
Кои са някои от основните фактори, които могат да повлияят на възприятието ни за болка по време на раждането?
Шум
Според едно проучване на Borquez и Wiegers.(1), стресът и тревожността могат да се повлияят от външни фактори като шум или непозната среда. Това заключение потвърждава заключенията и от други изследвания. Те открили, че излагането на шум води до страх и физиологична възбуда, което може да засили възприятието за болка.
Шумът, температурата на родилната зала, светлинната и усещането, че си наблюдаван, са едни от основните фактори, които стимулират неокортекса. Бета ендорфините са едни от ендорфин– хормоните, които се освобождават от мозъка по време на стрес или болка. Ето защо, неприятни шумове може да стимулират мозъка и освобождаването на бета-ендорфини, които могат да забавят раждането чрез намаляване на окситоцин.(1)
Ограничаване на движенията
Мобилността намалява тревожността у майката и намалява родилните болки.(1)
Изследванията на Borquez и Wiegers(1) на Lugina(3) показват, че неподвижността по време на раждането обикновено има отрицателен ефект и увеличава болката.
Възможността за движение в родилната зала спомага за по-добро чувство на контрол над ситуацията при жената, намалява необходимостта от болкоуспокояващи лекарства, и може да намали продължителността на раждането. Прекалено често, обаче, движението е ограничено поради рутинни процедури, като следене тоновете на бебето например.
Много от жените споделят желанията си за свобода на движение по време на раждането и не съществуват доказателства , че такава дейност може да бъде вредна за плода или пък за майката.
Липсата на уединение
Жените избират да родят в болниците, защото смятат, че е „безопасна среда“. В действителност раждането в повечето болници създава набор от физиологични реакции, които да се наблюдават, когато човек се чувства в опасност и незащитен. В типичната болнична среда жените са заобиколени отвсякъде с машини, непознати хора и липса на неприкосновеност на личния живот. В болничната среда идеята че „нещата могат да се объркат във всеки един момент“ преследва жената постоянно. Тези страхове допринасят за освобождаването на хормоните на стреса, каращи жените да изпаднат в едно физиологично състояние на борба или бягство. На чисто рационално равнище жената вярва, че болницата е сигурна, защитена среда, но нейното тяло реагира по съвсем различен начин. Без значение какво казва главата, тялото получава съобщението — силно и ясно. Нейното тяло реагира на една първично, интуитивно ниво, автоматично влиза в режим борба-или-бягство и драстично променя процеса на раждането. При избора на съвременна медицинска „безопасност“, жените са стресирани физиологично, което прави и раждането по-трудно. (4)
Как може да се постигне това уединение?
Жените трябва да знаят, че неприкосновеността на личния живот и уединението, не означава да останеш сама. Уединението означава да не бъдеш прекъсван, да бъдеш подкрепян и да се чувстваш защитен и в безопасност в процеса на раждането.
Чувството на сигурност и уединение у раждащата жена може да е нарушено, ако тя чувства, че е непрекъснато наблюдавана и оценява, или чувства натиск за по-бързо раждане, защото времето напредва.
Важно е да може непознатите или излишният персонал да се държат далеч (доколкото е възможно) и страничните или излишни въпроси и прекъсвания да са сведени до минимум.
В идеалния случай, тя е заобиколена от семейството и професионалисти, които слушат, гледат, и спокойно и търпеливо я насърчават, като се уверяват, че не е нарушена неприкосновеността на личното й пространство.(4)
Заключение
Средата, в която жените раждат, може да оказва голям ефект върху страха и тревожността, а оттам — и изпитваната болка.
Затова е и важно да се идентифициране и разбират факторите на околната среда, които могат да направят раждането по-положително.
Болниците, в лицето на акушерките и акушер-гинеколозите, могат да помогнат на жените за по-добро справяне с болката — чрез подобряване и промяна на околната среда, осигуряване неприкосновеността на личния живот, като се избягват ненужните процедури и определянето на източниците на страх или смущение.
Библиография
1. Borquez, H.A., Wiegers, T.A. A comparison of labour and birth experiences of women delivering in a birthing centre and at home in the Netherlands. Midwifery, vol. 22, 2006, no. 4, p. 339–347.
2. Pirdel manizheh, Pirdel Leila, Perceived Environmental Stressors and Pain Perception During Labor Among Primiparous and Multiparous Women,Journal of Reproduction and infertility, OCTOBER-DECEMBER 2009; 10(3 (40)):217–223.
3. Lugina H, Mlay R, Smith H. Mobility and maternal position during childbirth in Tanzania: an explora-tory study at four government hospitals. BMC Pregnancy Childbirth. 2004;4(1):3
4. Lothian JA. Do not disturb: the importance of privacy in labor. J Perinat Educ. 2004;13(3):4–6
*Статията е публикувана за пръв път на сайта на Родилница: http://www.rodilnitza.com/blog/birth/bolkata-po-vreme-na-rajdane/
