Д-р Нанси Макуилямс е световноизвестен психолог, преподавател и автор, който  повлиява изключително много областта на психичното здраве. Тя е преподавател в Graduate School of Applied and Professional Psychology в университета Рутгерс, Ню Джърси и има частна практика като психотерапвт. Автор е на 4 книги и множество  статти в облостта на психодиагнотската и психотерапията. На български език е издадена книгата й “Психоаналитична диагностика”.

Макуилямс е бивш президент на отдела по психоанализа на Американската психологическа асоциация и член на редакторската колегия на научното списание Psychoanalytic Psychology. Носител е на много награди, признавайки нейния голям принос в областта на психологията. Почетен член е на Американската психоаналитична асоциация, както и лекторско място по психотерапия и психоанализа в Калифорнийския университет в Сан Франциско, Московското психоаналитично общество, Института за психоаналитична психотерапия в Торино, Италия, и Варшавската научна асоциация за психодинамична психотерапия. Нейни книги и  статии са преведени на двадесет езика.

“Какво се случва с нашето разбиране за психичното здраве?”

“Какво се случва с нашето разбиране за психичното здраве?” е видео представяне в което Нанси Макуилямс  говори за капацитетите, които определят по някакъв начин психичното ни здраве  и определя 16 позитивни качества или способности, важни за психичното ни здраве.

Ето и кои са качествата и способностите, за които говори д-р Макуилямс:

Според нея първите 3 по някакъв начин съдържат и всички останали, ето кои са те:

 1.Способността да обичаш

Зрялата любов, способността на нас възрастните да обичаме включва способността да бъдеш напълно себе си в връзка с друг човек, да разбереш този човек такъв, какъвто е, и да ги обичаш, такъв какъвто е. 

Според Нанси Макуилямс много хора имат трудности в живота, защото продължават да се опитват да подобрят партньора си и всъщност не приемат човека,  с когото са се обвързали.

В книгата си  Psychoanalytic Psychotherapy, тя цитира  M.Bergmann  , който говори за любовта сравнявайки я с терапевтичната връзка:

Спорред Макуилямс да имаш автентична, интимна, отдадена връзка  с поне едни друг човек е изключително важно за психичното ни здраве.

 2.Способността да работиш.

    Това не е свързано с това дали имаме работа като длъжност и какви пари изкарваме , а по скоро нещата които вършим. Психично здравият човек  прави нещо –  това е нещо, което го отличава или нещо, което му дава смисъл, нещо което прави – като това може да е доброволческа работа или нещо съвсем друго. Да си способен да видиш, че това което правиш и че работата ти има смисъл и остава някава следа или промяна у всеки.

 3.Способността да играеш

Разглеждайки играта на малкото дете и способността на възрастния да играе забелязваме че в традиционните общества всеки от възрастните активно участва в някаква форма на игра –  на забавление – на музика, на танц, на ритуал.

В съвремеността обаче се оказва че ние само гледаме и наблюдаваме- присъстваме на концерти, на спортни събития, но самите ние не участваме. Не играем.

Ако погледнем от еволюционна гледна точка – ние бозайниците играем. Революционните изследвания на Jaak Panksepp разглеждат играта като един от седемте нагона  или нужди присъщи на животните. Според него ако съберем два млади бозайника от един и същи вид те започват да играят  т.нар свободна игра  и това е вродена нужда.

Играта всъщност има изключително важна роля по отношениа на способността ни да се концентрираме и е свързана с т.нар екзекутивни функции.

Една от причините да има все повече деца с разстройства и дефицит на вниманието  е че децата не получават достъточно време за свободна, натурална игра.

4.Способност за привързване.  

Мери Ейнсуърт (М. D. Ainworth)  e създателката на методиката за оценка на привързаността. Разглеждайки теориите на Ейнсуърт  за типовете привързаност – според Нанси Макуилямс хората най-често посещаващи психотерапия са тези, които имат дезораганизирана привързаност. Дезорганизираната привързаност се характеризира с липса на стратегия за управление на тревожността и се проявява чрез смесица от амбивалентни и избягващи поведения.

И въпреки че има голяма консистентност между това какъв е стила на привързаност в детството и този, които бива измерен като възрастен, на практика според нея съществуват 2 основни фасктора, които могат да повлияят  и променят типа привързаност:

• Стабилна интимна връзка в продължение на поне 5 години
• Психотерапия в продължение на поне 2 години

5.Способност за контрол.

Когато говорим за способност за контрол я разглеждаме в светлината на авнотомност/себеефикассност, свързана със способността за самостоятелност – усещането че имаш избор.

Способността за контрол или чувството за контрол е субективното осъзнаване на иницииране, изпълнение и контрол на собствените волеви действия в света. 

Много съвременни тинейджъри се оказват в ситуация, в която израстват  с усещането че трябва да отговорят на всички изисквания на средата и нямат чувството че имат на конрол над нея.

Дори и  в ситуации, в които свободата ни е изключителнво ограничена, като например затворите- един затворник все още има способността за контрол- например  за това с кого ще разтоваря, какво ще каже и т.н.

За много хора, които  са свикнали да се саомопроделят като безпомощни  и като жертви  това да развият способността за контрол е нещо изключително важно и ценно.

6.Способност за постоянство – на Аза и на обектите от външния сват – интеграция на идентичността.

Един от аспектите на тази способност е да можеш да  удържиш конфликт- да можеш да видиш и двете страни на това как се чувстваш, че можеш да изпиташ амбивалентност, да не се “разпадаш”, когато си под голям стрес.

Способността за постоянство се свързва с това да можете да говорите за себе си както в светлината на добрите си качества, така и разглеждайки и негативните си черти и да възприемате и околните по този начин. Да възприемаме оконите не само като изцяло ужасни или изцяло перфекти, а като реални триезмерни хора.

Признак на психично здраве и е интеграцията на идентичността ни. Идентичност между миналото ни и това, кои сме сега, както и между различните роли, в които влизаме в живота си. Когато си в добро психично здраве- не губиш връзка между отделните аспекти от себе си – казва Нанси Макуин.

Друг аспект на тази способност е и интеграцията със собственото тяло. Много често можем да чуем хора, които говорят за телата си като за нещо чуждо.

7.Сила на егото – Резилианс.

Резилианса често се определя като способността да устоим на различни травматични събития, способността за преодолавене на риск, затруднения и неблагоприятни преживявания.

Ранните теоритични постановки говорят за това доколко  е важен ранният детски опит в първите 5-6- години от живота по отношения на развитието на способността за резилианс, но Нанси Макуилямс споделя, че изследвания от последните години говорят за това че големи травматични събития въпреки добре изградени способности  могат да способстват за това да бъде загубена тази способност.

Постравматичните стресови разстойства например са в следствие на такива травматични събития, след които хората са наистина много по-уязвими и чупливи и способността им за резилианс/ сила на егото е донякъде разрушена.

8.Реалистична и сигурна самооценка

Нанси Макуилям говори  за вътрешния ни глас,съдника,  тези “трябва”, които всеки от нас има.

Как може да бъде смекчен този вътрешен глас, тази твърде критична себоценка, този наказващ СвръхАз са някои от въпросите, които имат отношение по въпросите на самооценката, които са били на дневен ред доскоро.

Могат да се появат проблеми свързани със себеоценката както когато има едно постоянно критикуване по отношение на детето -”Защо имаш 5, а не 6?”, но така и по противоположния начин- ако повтаряме на детето постоянно- ти си абсолютен прекрасен, перфектен, абсолютно безгрешен и прав и детето бива наградено  и хвалено за всичко.

Това е и един от съвременните проблеми появяващи се в психотерапията.

Често това може да създаде едно вътрешно усещане за това, че не знаеш кой си – не познаваш добрите и лошите си страни, не разбираш в какво си добър и в какво не.

(Следва продължение…..)