Предизвикателството децата да учат вкъщи до края на учебната година изправя много родители пред въпроса – как да продължат.
Към момента, като че ли наистина има много тревоги по отношение на това как учат децата и какво става с образованието им.
Свидетели сме на промяна. Участници сме в промяна. Промяната не е само за нас, не е само за учениците, за учителите. Всички сме тревожни по един или друг начин. Това е промяна за всеки.
Много я дефинират като криза. А при криза остава само най-належащото, много неща могат да спрат, защото трябва да можем да включиме уменията си за справяне и да предотвратим кризата да не се превърне в травма.
Всяко дете е различно!
Всяка дете е различно и реагира по различен начин на тревожността на ситуацията. Спи повече или пък будува и трудно заспива? Отлага по цял ден, иска всичко да е перфектно, по начина по който е свикнало. Не сравнявайте децата си, дори и децата имат изградени модели за справяне.
Играйте!
Играйте заедно с децата си. Не е нужно това да са образователни игри. Просто игри заедно. Играта е потребност , много важна част от детското биологично развитие. Въпреки че хората играят през целия живот, децата правят това по-често и умишлено. Играта е форма на комуникация. Чрез своята игра, децата комуникират своите идеи, намерения, чувства и възприятия. Играта има ефект на освобождаване. Играта отприщва радост и вълнение, редуцира тревожността и намалява или елиминира задръжките. Чрез играта, децата могат да работят и да преодолеят своите проблеми. Свободата на играта им позволява да изпробват алтернативни решения без наказание и осигурява
емоционална сигурност, която им позволява да изследват техния вътрешен и външен свят и да прилагат своята креативност за разрешаване на техните трудности.
Не бъдете учител.
Вие не може да преподавате по начина по който го правят учителите. Не е и нужно.
Не се фокусирайте върху това да преподавате. Вие ги учите, но ги учите на това какво е важно – какво е да си човек, да си съпричастен, да помагаш, да се свързваш, да задаваш въпроси. Учите ги как се реагира на криза, как се създава структура, как реагираме на неочакваното, как реагираме на промените, какво правим, когато се чувстваме безпомощни, гневни, разтревожени – умения, които ще им бъдат от полза през целия живот , и които не се преподават в класните стаи.
Бъдете пример.
Колкото и да е трудно да бъдеш социално изолиран, това е времето, в което децата ни наистина ще могат да ни наблюдават. Постоянно. Те ще наблюдават как да се справят с кризи и какви семейни ценности са важни за вас. Децата учат не толкова от думите, които чуват, а от примера който виждат.
Те ще научат много повече в момента за любовта, уважението, търпението, стойността на свободата, общността, приятелството, отколкото някога в миналото. Ето защо приоритетът не е пресъздаването на училище вкъщи. По време на криза има много по-голяма полза тези умения, отколкото всичко, което някога би могло да се научи чрез писане или смятане.
Изградете отношения.
Слушайте. Разберете какво е това, което вълнува/тревожи детето ви. Какво го затруднява. Защо се бунтува? Защо изпитва трудности? Не бъдете надзирател, броящ написаните правилно думи. Нека детето да има някой на когото да може да сподели. Изградете връзка, която ще е продължи през целия му живот.
Каква е учебната им програма и колко добре се справят с нея в тези няколко месеца няма да е от първостепенна важност. За живота им. Знания се наваксват. Отношения не.
