Често чувате, а и възможно да сте използвали фрази като „, еее, голяма работа.., стига си плакала, защо го направи….

Какъв е проблемът обаче, и защо нанасят повече вреда, отколкото помагат?

 

  1. Стига си плакал/а“

Да удържите емоциите на детето често е трудно.

За нас възрастните причината за детският плач често ни се струва тривиална, повърхностна или дори смешна. Счупена играчка, микроскопична драскотина или загубен чорап…

Вие бихте ли плакали за подобно нещо? А за счупен лаптоп, голяма рана или скъсана любима рокля…

Каква е разликата и кой определя дали едно събитие ни разстройва, а друго не? Когато казваме на детето „ стига си плакал“ подценяваме чувствата му, и му показваме че израза на емоции, особено негативни не е приемливо. Това от своя страна го кара сдържа все повече тези емоции, да споделя все по-малко и по-малко или пък да доведе до внезапни емоционални изблици, когато детето повече не може да сдържа емоциите в себе си.

 

  1. Не е голяма работа“

Има наистина много начини да подценим детето и неговият емоционален свят и това е един от начините. Децата често ценят неща, които за нас биха изглеждали дребни или незначителни, но за тях са важни. Опитайте се да бъдете съпричастни с чувствата им, дори когато слагате граници или забрани за определeно поведение.

Представете си че дългоочакваната ви планувана почивка се проваля..Дали бихте искали да чуете „ не е..голяма работа“..

Не.

Не ви одобряват за работа и позиция, на която сте кандидствали и искали много. „ ЕЕе, има още толкова много предложения, не е голяма работа“.

Това успокоява ли ни?

Съжалявам че си разочарован, но отговърът ми е не“ или…. Са по- подходящи фрази от„ хайде, това не е не е голяма работа“, или „ това не е толкова важнво“ отколкото опита да убедите детето че неговите желания нямат значение и са маловажни.

 

  1. Защо го направи?“

Със сигурност ако детето ви е направило нещо неприемливо това е повод за разговор. Дали обаче моментът е да се опитваме да го накараме да бъде разсъдливо, да рационализира желанията и импулсите си и да ни даде логична причина за поведението си. Дори за нас като възрастни често ни е трудно да вербализираме мотивацията и подтиците ни.

Защо го направихме- импулс, така искаме, така трябва, ами…..

Да анализира поведението си е твърде високо изискване за едно малко дете , особено в момент когато емоционално всички са напрегнати от дадена неприемлива случка.

Дали едно дете би могло лесно да вербализира причината за дадено поведение..„счупих вазата, защото искам да ми обръщаш повече внимание“…

Опитайте се да разберете и да предложите на детето причина за поведението му- то само ще ви каже дали това е вярно или не: „Блъсна другото дете, защото се нуждаеше от повече пространство за игра ,харесваше играчките му , но не знаеше как да му го кажеш…“

 

  1. Спри веднага или ще те накажа“

Често , когато поведението на детето в момента е неприемливо първата ни реакция е да го спрем незабавно. „Спри веднага. Ще ти взема телефона, ще те накажа…“

Заплашването може и да е стратегия, която да проработи на момента, но в дългосрочен план носи много повече вреди отколкото ползи.

Обяснете ясно и кратко на детето, защо поведението му не е подходящо и предложете алтернативно поведение.

„Не е добре да удряш сестра си… Страхувам се, че ще я нараниш. Ако искаш да удариш нещо, можеш да удариш възглавницата, дивана или леглото. „

Това води до по-добър самоконтрол и емоционално благополучие за вашето дете.

Comments

comments