В рубриката „Споделено“ ви представям реалните истории на реални хора, свързани с децата и родителството.Разказваме истории- истински, реални и споделени. Защото вярваме че научаваме много повече от споделянето на опит, от истинските истории и преживявания.

В началото на всеки месец ще ви срещаме с интересни хора с родители и специалисти, които смятам че има какво да кажат и е важно да бъдат чути, както и с гледната точка на децата . Защо и на децата? Защото често забравяме да ги попитаме и тях. А трябва.

„17 въпроса за родителството“ е рубрика в която родители говорят искренно за тази своя роля и споделят техният личен опит.

През юли 2018 г ми гостува Златина Михайлова.

 

Златина Михайлова е майка на 4 деца. Професионалист в областта на развитието и управлението на хората, където работа от над 19 години. В момента е мениджър „Развитие на хората“ в „Софарма трейдинг и преподавател в „Капитал Business School“, MDV Professional Education. Преди това е била мениджър Организационни развитие на denkstatt, като е отговаряла за управлението на хората и знанието в държавите на denkstatt – Австрия, България, Унгария, Румъния и Словакия. Нейна страст са ученето и развитието – на хората, на организациите и на обществата.

Произхожда от семейство на учители и подхожда към всяка една сфера със страст и желание за учене. Успява да съвмести осъзнатото и хармонично родителство и професионалното си израстване.

Възхищаваме се на баланса и спокойствието с което подхожда към всичко и затова я поканихме да бъде първи гост в рубриката ни „17 въпроса за родителството“.

„17 въпроса за родителството“ –Златина Михайлова – За привилегията и благодарността да си родител

 

 

 

 

фотограф: Изабел Басмаджиан

 

 

 

1. На каква възраст са децата ти? Разкажи ми малко повече за тях.

Марин е на 8 и половина години, и известно време беше решил, че се казва Батко Марин. Миличкото дете, още не беше навършило годинка, когато започнахме като съвестни родители да го подготвяме за батко и да възпитаме в него гордост от ролята, а не завист и ревност от новото. Валери се роди 18 месеца след Марин. Много искаме трето дете, и тъкмо, когато бях решила, че повече няма да правим опити, се оказа че съм бременна… С близнаци… Те се родиха малко след като Валери стана на 3 години.

2. Как си се променил/а, откакто имаш деца?

В положителна и разширяваща посока. Много по разбираща съм, търпелива, спокойна, способна, ефективна, мъдра, талантлива, освободена, ангажирана, отговорна и ценяща секундите. И изморена. Но това е временно състояние 😊

3. Да си родител е …

..най-интересния проект! Също така е привилегия! Благодарна съм!

4. Кое е най-хубавото нещо в това да си родител?

Че растеш заедно с децата си. Бълбукащото чувство на преливащо щастие и огромна любов, което те спохожда. Много е готино, когато се присещаш, в трудни моменти, че всъщност си най-ценния човек за едно друго прекрасно човешко същество (или няколко такива). Това дава криле.

5. А най- лошото? Кое намираш за най-стресиращо?

Очакванията. Тези, които аз си слагам. И тези от другите хора, на които робувам, осъзнато или сляпо.

6. Какво обичаш да правиш с децата си?

Да рисуваме. Да готвим. Да се разхождаме. Да четем заедно. Да танцуваме. Да си говорим

7. Какъв е най-хубавият спомен /най-щастливият момент с децата ти?

Безброй са. Сега е много актуално да искат да ги гледаме как изпълняват новите си постижения. Например скача нависоко, опит за нещо като финт, и елегантно сгромолясване на пода, с невероятна доволност. Голяма забава. Много ни повтарят, че ни обичат. Това някак си, успявам да си го запиша много навътре в клетките и ме изпълва от щастие, обич и благодарност.

8. Има ли нещо което не очакваше, което те изненада в това да си родител? Това да си родител различава ли се от това, което си представяше преди това?

Ооо. Нищо не съм знаела, за това какво означава да си родител, преди да стана. Това, което ме изненада е, че любовта означава да кажеш твърдо НЕ, че грижата, означава да го оставиш да падне, че думите значат много малко в сравнение с намерението, че телепатията съществува.

фотограф: Изабел Басмаджиан

9. Каква е най-голямата отговорност в това да си родител?

Да съм добър човек, който помага на другите!

10. А как отговорността да си родител се съчетава с другите ти отговорности? Как се справяш със съвместяването работа и родителство?

Шарена работа. Понякога успявам добре. Понякога е пълен провал. Това, което зная, е че има приоритети и се действа спрямо тях. много е трудно да си звезда навсякъде. А и е изтощително. Аз съм много енергична, и на мен многото работа ме зарежда. Така, че засега по-скоро се справям, и когато ми е трудно си припомням, че това е мой избор и съм щастлива с него.

11. Това да си родител промени ли връзката с партньора ти?

Разбира се. Преди това, просто не зная какво сме правили. Сега вече действително сме едно цяло. Ние нямаме и избор. Иначе няма да оцелеем с толкова много и малки деца, и динамични професии.

12. На какво учиш децата си?

Да са благодарни на това, което имат. Да правят добро! Да уважават живота. Да се развиват всеки ден. Да се учат от всеки и всичко. Да си прибират нещата. На дисциплина. На приемане

фотограф: Изабел Басмаджиан

13. А какво научи от децата си?

Колко много трески за дялане имам, и заедно с това, каква голяма работа съм. Научих, че раждането е едно от най-красивите и прекрасни преживявания! Както и, че малките деца са безкрайно способни да те променят и това е много вълнуващо.

14. Има ли нещо на което казваш НЕ на твоите деца? Какво е то?

НЕ, на отровните мисли. НЕ, на лъжата. НЕ, на думата НЕ МОГА

15. Като родител, има ли нещо за което съжаляваш?

Разбира се. Няма да си кажа 😊

фотограф: Изабел Басмаджиан

 

16. Ако можеш да дадеш един съвет към всички родители какъв би бил той и защо?

Уважавайте себе си, като уважавате и малкия човек до вас. Защо – защото така отглеждаме свободни, осъзнати хора, които могат да обичат, да творят, да мечтаят и да строят общество, където хората споделят, помагат си и се уважават.

17. Ако можеш да промениш едно нещо в света днес, което ще го направи по-добър за децата ти, какво би било то?

Бих някак си премахнала тази пристрастеност към екрани. Искам и по-добро общество – по мили хора, по-състрадателни, чувствителни, спокойни и щастливи хора да живеят около нас. Това, мисля, че много ще промени атмосферата и като цяло – света.

БЛагодаря ти Златина!

Comments

comments