Юлия Гипенрейтер е руски психолог, професор, автор на множество публикации и научни статии, както и на добилите популярност у нас книги за детското възпитание. Днес ви представяме 15 нейни ценни правила за възпитанието:

 

 

1. Безусловното приемане на детето означава да го обичаш не защото то е красиво, умно, способно, отличник, помощник и т.н., а просто затова, че го има!

 

 

2. Не се намесвайте в заниманието на детето, ако то не моли за помощ. Когато не се намесвате в заниманията му, вие му казвате: „При теб всичко е наред! Разбира се, че ще се справиш!“

 

 

3. Ако на детето му е трудно и то е готово да приеме вашата помощ, задължително му помогнете. При това поемете само онова, което то не може да направи само, а останалото оставете детето да свърши само. С усвояването на новите действия от детето, постепенно му ги предавайте да ги върши то.

 


4. Утре детето ще прави само онова, което днес е правило с мама, и именно благодарение на това, че го е правило „с мама“. Зоната на съвместни действия е златният резерв на детето, неговият потенциал за близкото бъдеще.

 

 

5. Постепенно, но неотклонно се освобождавайте от грижата и отговорността за личните ангажименти на вашето дете и му ги предавайте да ги върши то.

 

 

6. Личността и способностите на детето се развиват само в онази дейност, с която то се занимава по собствено желание и с интерес.

 

 

7. Няма такива ситуации, в която може да се удря дете.

Да, известно е, че Пушкин е бил своите деца, но тогава това се е смятало за нормално.

 

 

 

8. Можете да изразявате своето недоволство от отделни действия на детето, но не и от детето като цяло.

Можете да осъждате действията на детето, но не и неговите чувства, независимо от това колко те са нежелателни или непозволени. Недоволството от действията на детето не бива да бъдат системни, иначе това ще прерасне в отхвърлянето му.

 

 

 

9. Прегръщайте детето по няколко пъти на ден, 4 прегръдки са абсолютно необходими на всеки просто за оцеляване, а за добро самочувствие са нужни не по-малко от 8 прегръдки на ден! Между другото, те са нужни не само на детето, но и на възрастните.

 

 

 

10. Измислете няколко занимания с детето или няколко семейни дейности, традиции, които ще създават зона на радостта.

Направете някои от тези занимания редовни, така че детето да ги очаква и да знае, че ще ги има задължително, ако то не направи нещо много лошо. Отменяйте ги само ако се случи нещо наистина непростимо.

 

 

 

11. Най-доброто наказание за детето е да го лишиш от нещо хубаво, а не да му сториш нещо лошо.

 

 

 

12. Децата много повече от нас, възрастните имат нужда се се движат, да изследват предмети, да пробват силите си. Да им се забраняват подобни действия е все едно да се опитваме да преградим пълноводна река. По-добре е да се погрижим да насочим нейното течение в удобно и безопасно русло.

 

 

 

13. На децата е необходим не само ред, но и правила за поведението им, те ги искат и ги очакват!

Това прави живота им разбираем и предсказуем, създава им усещане за безопасност.

 

 

 

14. На детето му е радстно, когато разбират потребностите му.

 

Една от най-важните е свободата да изследва света и да получава впечатления. Детето изследва своите възможности и малко по малко повдига летвата. Когато е малко, то иска да се покатери на дървото, като поотрасне – иска да отиде с приятелите си в съседния двор, като стане още по-голямо – да се прибира вкъщи по-късно от обикновено. Тук много зависи от това как ще се държат родителите му. Нотации и забрани са безсилни.

 

 

 

15. Всичко, което искаме да променим в децата си, би следвало преди всичко да проверим внимателно – дали не би било по-добре да го променим в нас самите.

Например нашия педагогически ентусиазъм. Вероятно е по-добре да го насочим към себе си.

 

Източник: http://margaritta.dir.bg/2016/10-suveta-za-vaspitanieto-na-yulia-gipenreiter.html#sthash.y68EFI5i.dpuf

Comments

comments