Визитка: Патрик Деларош е реномиран детски психоаналитик с над 30 годишна практика. Ръководи детски консултативни центрове в Париж и дневна болница за юноши. Автор е на книги за специалисти и за широката аудитория, две от които (“Да се говори, играейки” и “Юношеството”)са преведени на български.

 

– Как детският  психоаналитик си служи с рисунките на пациентите, д-р Деларош?


– Рисунката на детето е изключително поучителна за психоналитика. Отдавна е известно, че там то проектира своите фантазми. Но, но, но – никога не бива да се интерпретират детските рисунки!Ние трябва да подтикнем детето да говори за и около тях, да мине през словото. Веднага ви давам следния пример – дете, което е нарисувало родителите си без ръце. Ако я погледне психиатър, ще каже на родителите, че те не са го вземали достатъчно в обятията си, че не са го прегръщали. И детето ще бъде много обидено от това, което психиатърът казва, още повече, че е било лишено от собственото си несъзнавано. А ако детето бе могло да асоциира върху нарисуваното, то само щеше да разбере, по-късно може би, защо е нарисувало родителите си без ръце. Инак е много опасно да се правят интерпретации на детските рисунки, защото това са произволни, варварски интерпретации. А те трябва да минават през думите. Затова когато ни направи такава обяснителна рисунка, ние питаме детето:”Ако ти беше в нея, къде щеше да се поставиш?” И щом то се позиционира някъде, ще го попитаме:” А къде ще поставиш мен самия?” И тогава ще имаме нова, коренно различна и освен това – динамична интерпретация. Аз познавах Франсоаз Долто, присъствал съм на нейните семинари – тя интерпретираше фантастични неща върху детските рисунки, но това са работи, които се пазят за самия терапевт, за да му помагат да разбере по-добре детето, а не за да се правят самоволни тълкувания.

– Защо мислите, че детето рисува бащата като слънце? А майката – има ли типичен неин образ?

– Няма типичен образ за майката, нека не си правим илюзии. А за бащата – ами това е просто така. И доказателството –ако едно дете освен родния си има и доведен баща, рисува две слънца.

– Трябва ли насилието в рисунките да ни тревожи?

– Ще ви дам пример. Като видят дадена детска рисунка, мнозина могат да заключат, че върху него е упражнено сексуално насилие. Казвайки това, те самите “изнасилват” детето. Доста родители се разтревожват като тръгнат от конкретна рисунка. И действително тя може да бъде знак за нещо, но тогава нека се обърнат към специалист, към някой, който няма да причини допълнителни щети.

 

 

Източник: http://www.espacepsy-bg.org

Интервю публикувано във Вестник „Женско царство”в броя от 30.03. – 5.04.2006 г.

Comments

comments