Думите. Думите могат да погалят, приласкаят, стоплят. Или да порежат, наранят и обидят.

Какви думи казваме. И какви думи чуват децата ни.

…….

Какво казваме:  „Престани да плачеш, няма да те гушна пак, няма причина да плачеш, лигавиш се“

Какво си мислим: “ Ще те разглезя, искам да си самостоятелен и да те науча да се справяш сам“

Какво си мисли  детето: “  Не ме обичаш .  Не те е грижа за мен. Мама е добра , така че  нещо с мен не е наред. Не заслужавам да съм обичан.“

Какво се случва няколко години по-късно : “ Какво, по дяволите виждаш в това момче? Как може да му позволи да се отнасят с теб така? Не мислиш ли че заслужаваш нещо по-добро от това? “

…….

Какво казваме: „Ето виж  ккави играчки сме ти купили, играй си играчките,виж колко са хубави остави ме за малко“

Какво си мислим: „Ще си вечно залепен.. и ние имаме право на личен живот, купуваме ти най-хубавите неща, защото искаме да се чувстваш добре и да имаш всичко“  –

Какво си мисли  детето: „Имам нужда от конакт, да играя с някого, някой да ме чуе. Предполагам че играчките са по-важни от хората“

Какво се случва няколко години по-късно : “ Какво значение има какви телефони имат другите? Кога стана такъв материалист?“

…….

Какво казваме: „Не можеш да удряш, ако още веднъж го направиш ще отнесеш такъв бой че чак ушите ще ти пращят.. “

Какво си мислим: “ Трябва веднъж завинаги да разбере че да се удря не е правилно“

Какво си мисли детето: „Бях толкова разстроен и го ударих . Сега татко е толкова разстроен и ще ме удари. Предполагам, че е нормално възрастни да удрят, но не и децата.Чудя се какво да правя, когато съм  ядосан? Е, добре, един ден и аз ще бъда възрастен и силен “

Какво се случва няколко години по-късно: „Сбил си се? Възрастните не удрят хора, само защото са ядосани. Никога не сме те учили да  прибягваш до насилие! “

…….

Какво казваме:  „Не, не се прави така.. толкова си непохватен, дай аз да го направя“

Какво си мислим: „Знам че трябва да съм по търпелива , но така може да продължи цял ден, нямам време“

Какво си мисли  детето: „Не ставам за нищо, сам не мога да направя нищо“

Какво се случва няколко години по-късно : „Как така не можеш да се справиш сам, за какво учи толкова години?

…….

Какво казваме: „Ще слушаш това което АЗ казвам. Аз съм възрастният и аз взимам решенията“

Какво си мислим: „Аз съм възрастният, детето трябва да ме уважава, знам много повече от него и не е нужно да прави грешки, аз мога да го науча  и да го предпазя“

Какво си мисли  детето: “ Моето мнение не е важно ,аз не мога да взема решение,  важните хора за мен взимат решения вместо мен“

Какво се случва няколко години по-късно :  „Защо се водиш по приятелите ти.. ами утре ще ти кажат да откраднете нещо или да.. защо се водиш по тяхното мнение, нямаш ли собствено?“

…….

Какво казваме:“ Трябва да учиш така както пише в учубника, не е важно да ти е интересно, ходиш на училище за да научиш каквото трябва . Учителите казват че не обръщаш внимание на уроците . Как въобще ще научиш нещо важно? “

Какво си мислим: „Ако детето ми не се справя в училище, ще съм се провалил като родител. “

Какво си мисли  детето: „Аз не се интересувам от точно тези неща, но предполагам, че вие знаете най-добре. Нещата които ме интересуват, сигурно не са толкова важни“

Какво се случва няколко години по-късно :  -„Ти си на 28 години и все още  не знаеш какво искаш да правиш с живота си? Не се ли интересуваш от нищо! “

…….

Какво казваме:“ „Моля те, излез, имаме да обсъждаме нещо лично. “

Какво си мислим: „Тези неща, които си говорим не са за деца. не искаме да те товарим“

Какво си мисли  детето: „Аз наистина не съм част от това семейство.“

Какво се случва няколко години по-късно : „Какво? Защо не ни каза, че имаш проблеми? Не знаеш ли, че в това семейство няма тайни“

Comments

comments